Великите имена записани на Айфеловата кула

Жан-Виктор Понселе е математик и инженер, създател на проективната геометрия, един от основателите на проучването на свойствата на материалите в областта на раздела физика на матариаловедението.

Понселе е роден на 1 юли 1788 година във френския град Мец. Получава образованието си в Политехническото училище (1807), от което излиза като инженерен лейтенант. През 1812 в чин лейтенант участва в укрепването на остров Валхерена и е изпратен в Русия. В една от битките той е тежко ранен, попада в плен и е отведен в Саратов, където остава до завръщането си във Франция през 1814.

През това време пише седем тетрадки, публикувани по-късно (през 1862-64) със заглавието «Applications d’Analyse et d e Geometrie». След завръщането си той е назначен в Мец, където след поражението на френските сили при Ватерло участва в отбраната на града. От 1815 до 1820 година той пише «Traite des proprietes projectives des figures». Вторият том на този трактат е публикуван през 1866 година, след второто издание на първия том (през 1864).

В «Traite des proprietes projectives des figures» и в няколко статии, поместени в «Annales Math. Gergonne» се изучават свойствата на правите линии, кръговете и коничните сечения, разглеждани като централни или перспективни проекции на другите фигури от същия вид, след това ученият се занимава с изучаването на геометричните свойства на многоъгълниците, вписани в един конусните сечения и описани около тях и т.н.

Наред със заниманията си по чиста математика Понселе продължава дейността си като военен инженер, както и работата си от техническо естество по структурна механика. Бил е ангажиран в изследвания на въздушния поток чрез по тръбите, занимавал се е с махалото на Фуко («Oscillat, tourn. du pendule et l’influence de la rotat. de la terre», «C. R.», 51) и по статистика (подвижен мост с противотежест към променливите). През 1835-1827 година преподава практическа механика в Ecole d’application de Metz. Книгите му «Introduction а la Mecanique industrielle, physique ou experimentale» и «Cours de Mecanique appliquee aux machines» са класически произведения по приложна механика, отличаващи се със своята простота, яснота и пълнота. По покана на Парижката академия на науките през 1834 година му е било разрешено да организира преподаването на курса по приложна механика във Facult e des Sciences. От 1848 до 1850 е бил ръководител на Ecole Polytechnique.

Умира в Париж на 22 декември 1867 година. Името му е включено в списъка на най-великите учени на Франция, намиращ се на първия етаж на Айфеловата кула.

Жозеф-Джером Лаланд е френски астроном, известен с изчисляването на паралакса на Луната. През 1795 година той става директор на Парижката обсерватория, а през 1801 за съставя най-пълния за времето си каталог, в който посочва позициите на 47.390 звезди (Histoire Celeste Francaise). Заедно с британския учен Джон Фламстийд, първият английски астроном, Лаланд е първият, който създава каталог с най-светещите звезди и публикува френското издание през 1645-1719. В каталога има и звезда, която днес носи неговото име - Lalande 21185.

Лаланд е роден на 11 юли 1732 година в Бург-ан-Брес (във френския департамент Ен). След като завършва Лионския колеж (1748), родителите му го изпращат да учи право в Париж. Там той слуша лекции по математика, физика и астрономия и посещава l'Hotel Cluny, където се намира обсерваторията на Джозеф Никола Делисл. Така той е привлечен от астрономията и започва да я изучава. По време на своите занимания наблюдава голямата комета 1744, а по-късно и пълното слънчево затъмнение 1748. На двадесетгодишна възраст (1752) той е изпратен от Френската академия на науките е Берлин, за да наблюдава Луната.

Целта на тези наблюдения и едновременни наблюдения е изчисляването на паралакса на спътника на Земята. В резултат на успеха на наблюденията през 21-годишният Лаланд става член на Берлинската академия на науките. След края на обучението си Лаланд се връща в родния си град и смята да стане адвокат, но неговото бъдеще се оказват звездите. През 1774 той работи в Обсерваторията на Монпелие. Ставайки след това професор по математика в Ecole militaire, Лаланд усърдно се занимава с астрономическа работа. Негови асистенти са били племенникът му, Мишел Лаланд, също астроном (1766-1839) заедно със своята съпруга.

Лаланд е бил масон и като такъв е членувал в ложата "Деветте сестри". Умира на 4 април 1807 година в Париж.

Анри Едуард Треска е френски инженер-механик, професор в Националната консерватория на изкуствата и занаятите в Париж. Той е роден на 12 октомври 1814 година в Дюнкерк. Смятан е за бащата на теорията на пластичността, или остатъчна деформация, изучени в широка серия от забележителни експерименти, започнати през 1864 година. Днес критерият на Треска се явява един от двата основни критерия за пластичността. Вторият важен критерий принадлежи на фон Мизес. След Конвенцията за метъра през 1875 г. на Международното бюро за мерки и теглилки създава 30 стандартни метра, направени от сплав от платина 90% и иридий 10%. Един от тях е избран за международен стандарт за метъра.

Славата на Треска като инженер е била толкова голяма, че Густав Айфел е поставил неговото име на трето място сред 72-та души, които са направили възможно изграждането на Айфеловата кула в Париж. Освен това Треска е и един от разработчиците на стандартния еталон метър.

Треска умира на 21 юни 1885 година, на 70-годишна възраст. Погребан е в гробището на хълма Монмартър.