Великите имена записани на Айфеловата кула

Луи Жак Манде Дагер e френски художник, химик и изобретател, един от създателите на фотографията.

Роден е на 18 ноември 1787 година близо до Париж. Той не завършва образованието си и на 130годишна възраст баща му го изпраща на обучение при един архитект. През 1804, когато Луи Дагер е на 16 години, баща му го завежда в Париж, където става ученик в студиото на театралния декоратор Деготи.

Дагер е бил известен и като танцьор и театрален художник. Когато отива при Деготи, той вече е познавал законите на перспективата и именно поради това декораторът го взема за свой ученик. Впоследствие Дагер твори истински чудеса на сцената и неговият талант му носи голяма слава.

За да опрости работата си в създаването на огромни картини, Дагер използва камера, но първоначално не може да използва изображението на екрана. Той провежда много експерименти с химични вещества и сътрудничи с Ниепс. В края на 1820 година заедно работят над методи за създаването на фотографията. След смъртта на Ниепс през 1833 година като че ли успехът идва почти случайно, като следствие от поредния опит.

Дагер прави всичко възможно, за да направи изобретението на Ниепс реално, но с използването на химикали, които са били непознати за Ниепс. Идеята на Дагер се е състояла в това да получи изображение с живачни пари. Първият път той експериментира с бихлориден живак, но получените изображения са много слаби. След това усъвършенства процеса, използвайки захар или оксид, хлор, но едва през 1837 година, след единадесетгодишни опити започва да нагорещява живака, в резултат на което се появяват изображения. Дагер записва отличното изображение, използвайки силен разтвор от готварска сол и топла вода за измиване на частиците от сребърен йодид, без да ги излага на светлина.

През 1839 Дагер въвежда този процес във Френската академия на науките. След това неговото име и техниката му стават известни по целия свят. Големият успех му носи слава, богатство и увереност, докато името на Ниепс практически е било забравено (въпреки че без съмнение Дагер е придобил знанията си именно от него). След смъртта на Ниепс неговият син, Исидор, става партньор на Дагер, но поради голяма нужда от парични средства, няколко години по-късно подписа, че изобретението принадлежи на Дагер.

Пол Брок e френски лекар и антрополог, анатом и антрополог. Неговите работи са в областта на медицината и антропологията – серия от статии по патология за ставния хрущял, аневризми и тумори. В действителност Пол Брок е основоположник на модерната антропология, но освен това е разработил инструменти за тази наука (които се използват и до момента), основава Обществото по антропология в Париж (1859), както и списанието “Revue d’anthropologie” (1872) и Висшето учебно заведение по антропология (1876). година. Той открива центъра на речта в мозъка на човека, наречен на негово име.

Пол Брока е роден на 28 юни 1824 в семейството на военен лекар близо до Бордо, Югозападна Франция. Още като младеж Пол е бил запознат с методите на изследване и подбора на материали. Тясното общуване с лекарите впоследствие определя неговата кариерата в областта на медицината. В основата на вижданията на Брок е теорията на Дарвин (теория за естествения подбор).

През 1844 година Пол Брок получава медицинско образование и поема задълженията на дисектьор (позиция, подобна на асистент в отделите по анатомия, зоология, хирургия и други), като в същото време практикува в няколко болници. От 1848 провежда активна научна дейност, като публикува своите констатации в медицински списания. Основава “Общество на свободомислещите” (freethinker – материалистично общество, споделящо възгледите на Чарлз Дарвин), за което е бил преследван от властите.

Важен момент в живота на Пол Брок оказва фактът, че още в сравнително ранна възраст той става поддръжник на дарвинизма и открито взема страната на полигенистите (теория, според която човешката раса се е появила от различни биологичини видове маймуни). По този начин влиза в противоречие с църквата. Освен това, още в началото на научната си дейност през 1848 година, Брок основава “Общество на свободомислещите” (freethinker – материалистично общество, споделящо възгледите на Чарлз Дарвин), за което е бил преследван от властите и от църквата. Учението му получава натиск от църковните власти до такава степен, че тя обявява всички негови учения и заключения за невалидни.

През 1850 Пол Брок провежда сравнително проучване на антропологичните характеристики на древни и модерни скелети на древното гробище на Париж, което предизвиква у него увлечение към физическата антропология и води до разработването на методи за изучаване на формата, структурата, и външните характеристики на черепа (и мозъка). През 1859 той основава, Европейското дружество по антропология в Париж, на което остава ръководител до края на дните си. През 1880 година (малко преди смъртта си), Пол Брок е избран пожизнено за член на френския Сенат. Той умира на 9 юли същата година в Париж.
Снимка: ru.wikipedia.org

Габриел Ламе е френски математик, физик и инженер член-кореспондент на Петебургската Академия на науките (1829), член на Парижката академия на науките (1843), професор в Политехническото училище (1832 -1863) и в Университета в Париж (1848-1863). През 1820-1832 е работил в Русия в Института на железопътните инженери в Санкт Петербург. Основните му трудове са по математическа физика и теория на еластичността. През 1833 година разработва общата теория за криволинейни координати, а през 1859 въвежда т.нар. коефициенти Ламе и специален клас на функции (1839, функции Ламе). В негова чест параметрите в теорията на еластичността са наречени Ламе.

След като завършва курса в Ecole Polytechnique Ламе е поканен в Русия, където по време на царуването на император Александър I ръководи работата по организацията на пътищата. През периода 1820-1832 г. той преподава в ранга на професор в Института на железопътните инженери. Изпратен е за шест месеца в Англия, за да изследва състоянието на държавните железници. По време на престоя си в Англия се среща с известния железопътен инженер Джордж Стивънсън.

Връщайки се към Франция през 1832 година той е назначен за професор по физика в Политехническото училище. Същевременно взема активно участие в строителството на железопътни линии от Париж до Версай и Сен Жермен. От 1845 провежда изпити в политехническо училище по физика, механика и машиностроене. Пълната глухота го принуждава да се пенсионира през 1863 година. Ламе е бил член на Парижката академия (1843) и на много научни дружества.
Снимка: ru.wikipedia.org